|
|
 Новини 15:00 |
|
|
130 години от Освобождението си чества Правец |
Бъдещето се определя от това, което правим днес, но и от това, което е било и което са правили нашите деди. Руско-турската освободителна война от преди 130 години е част от това незабравимо минало, което предопределя днешния ден и бъдещето на България, бъдещето на всички български граждани.
24 април 1877г. император Александър II провъзгласява Манифеста за началото на Руско-турската война.
Руско-турската освободителна война 1877/78г. е логичен завършек на национално-освободителната епопея на българския народ. Онези величави дни на Шипка, Шейново, Плевен, Стара и Нова Загора, в Балкана се превръщат в апогей на българската национално освободителна революция, достоен завършек на святото дело.
Третото светло име след Шипка и Плевен - символ на родолюбие и героизъм в името на България, е зимното преминаване на Балкана и неговата връхна точка - щурма на Арабаконашките позиции. Първата успешна битка по пътя на Предния отряд на генерал Гурко към овладяване проходите в Стара планина е боят за правешките височини при Бърдо, продължил три дни - от 21 до 23 ноември 1877 година. И ако връх Шипка има своето Орлово гнездо, то боевете при Правец имат своята Орлова чука. Географското название на височината е Цонина могила, където е изграден мраморен обелиск в памет на загиналите руски и финландски войни в боевете при Правец. 66 освободители остават костите си тук. В тези паметни боеве в укрепленията загиват 137 турци, пленени са около 50, завзето е много оръжие, пленени са 2 знамена.
Разгръщайки страниците на ръкописите, с интерес четем написаното за боевете в района на Правец. Подробно е описанието в руски "Военен сборник" от 1891 г. в очерка "Действията на Западния отряд на ген.-адютанта Гурко" от полковника на Генералния щаб Епанчин. Тази историческа справка показва, че това е първото сражение на русите в гористо-планинска местност по време на похода им към София и Пловдив.
Днес на Бърдо е тихо. Но преди 130 години, през ноември 1877 година, дните са мразовити, мъгливи, вилнее зимна буря, върховете са настръхнали, изтръпнали от залповете на оръдията, урвите събират ехото на битката.
В Орханийското поле е струпана елитна турска армия, командвана от сердар екрем /генералисимус/ Мехмед Али паша. Около Правец за заели позиции 9 табора, 2 ескадрона и 4 оръдия, общо 4 264 души. За да бъде задържан Мехмед Али паша далеч от Плевен, докато се реши съдбата на града, русите решават да настъпят и да застрашат турската армия като завземат главните старопланински проходи, които са на нейно разположение. Ген. Гурко предлага да се предприемат изпреварващи действия в тази посока. С тази цел той потегля на запад от Долни Дъбник и съсредоточава отряда си в Ябланица.
На двойствения характер на турските действия - настъпление, наподобяващо изнасяне на отбранителните рубежи напред, е сложен край. На 19.ХI. генерал Гурко разделя отряда си на две части: Преден - под командването на генерал Дандевил, Десен - летящ отряд под командването на генерал майор Леонов и Ябланишки под командването на генерал адютант Шувалов. На 21.ХI. генерал Гурко отдава диспозиция за действията на ръководените от генерал Дандевил и генерал Шувалов войски. Това всъщност е диспозицията за атака на турския авангард на Шакир паша при Правец. Ябланишкият отряд се разделя на три колони. Едната - под командването на генерал-майор Елис, трябва да настъпи по шосето от Ябланица към Правец. Друга, под командването на генерал-майор Раух, трябва през Видраре, Калугерово и Правешка Лъкавица да обходи турските позиции при Правец и да ги атакува във фланг и тил. За да не могат турците от Орхание и Етрополе да окажат помощ, срещу тях се насочват други руски части.
Генерал Гурко работи с присъщия му широк оперативен замах.
Оръдейният ураган започва още през нощта на 22 ноември, не заглъхва и на другия ден, когато в 3 часа след обяд в тил на противника пристига колоната на генерал Раух откъм Видраре и Калугерово през Правешка Лъкавица. Отрядът на генерал Раух успява да завземе три височини, но сгъстяващите се облаци и мъглата скоро ги потапят в непрогледни вълни.
Битката, куршумите и снарядите не са най-трудното. Страховит и неимоверен е преходът на руските войни от с.Видраре до правешките височини. Очевидците разказват "Почти веднага отрядът започна да се изкачва по надвесения над пропастта път до висотата на облаците - пише Позиревский. Особено трудно бе да се движат конете ....."
Колко безкрайно изтощителен е походът - преход без път, говори фактът, че двама бойци от Симьоновския полк умират по пътя от напрежение и изтощение на силите. Самият полковник Епанчин разказва в спомените си: "Без съмнение след време тази козя пътека, ще бъде показвана и ще се казва, че тук е минала руска войска и превозила своите оръдия. Но едва ли този, който сам не е видял това движение, ще повярва."
И още: 23 ноември. Правешката позиция.
Вятърът така свири в долината, така пронизва навсякъде.
Оръдията се изтикват с гърбове и мишци. Колела, дула, ракли и снаряди лягат върху човешките плещи. Този поход до подстъпите на Правец трае 22 часа без минута почивка. Откъм Осиковица към Правешкия проход настъпва отрядът на генерал Елис. При генерал Елис пристига генерал Гурко, придружаван от генерал Шувалов, командващ войските и за битката при Правец. Отрядът на генерал Елис държи турците под постоянен обстрел, а стрелците на генерал Раух, в тил на противника, изкачват планинския връх, обвит в облаци. В това време отрядът на генерал Дандевил, напредващ към Етрополе, завзема доминиращия над околността връх Острома.
В тези мразовити дни се калява българо-руското братство. Седемстотин коли от Етрополе, Правец и околните села заминават в помощ на освободителите.
Правчани с трепет следят събитията и с всички сили помагат на освободителите. Дни наред преди идването им те виждат как турците издигат укрепления северно от Бърдо, правят окопи, изкарват оръдия и снаряди. Озверелият поробител всява ужас сред населението. Жени, деца и старци по тайни пътеки се отправят на север, откъдето идват русите. Според преданието правчанинът Вълко Мантовски, познаващ добре околностите и разположението на турските части, превежда първите руси с генерал Раух във фланг на турската армия. Правчани събират хранителни продукти за руските войни, осигуряват добитък за руския обоз, проправят пътища в мразовитата зима.
Две денонощия продължава битката със снежната стихия. Генерал Дандевил отбелязва: "Достойното самопожертвование на българите е по-високо от всяка похвала. Рискувайки сами да загинат, два дена те работиха ден и нощ, като даваха на страдащите своя хляб и своята кръв ..."
От тези времена правчани помнят имената на освободителите си - генералите Гурко, Шувалов, Раух и Елис, полковниците Левиз, Паренсов, Грипенберг, Короченцов, Клайнмихел, Висмунд.
Жадували цял живот свободата, правчани плачат от радост, като виждат освободителите, а Марин Тинчов, срещайки първия руски войник в селото, от радост се хвърля в прегръдките му и издъхва от вълнение.
При ливадите край Правец към Етрополе се събират правчани - да срещат руските войни освободители с опечени кокошки, китки от здравец и закъснели димитровчета, с витленици препечена ракия като на сватба. И с хоругви, и със светена вода, каба-гайди и тъпан. Сватбата била голяма, радостта всеобща, дошла свободата. Една тръпка преминава през народа. Хората плачат от радост и умиление.
Боят при Правец завършва с блестящ успех на руската армия. Овладяна е Предната турска позиция в Предбалкана и пътят към Етрополе, Орхание и от там към София е открит.
130 години от тогава!
И днес ехото на боя е все още живо. То живее в душите ни. Води ни по свещените места, където се ражда свободата. На Бърдо е тихо и спокойно. В знак на признателност към загиналите руски, украински, белоруски и финландски войни през 1879 година на Бърдо е построен белокаменен паметник - израз на признателност към освободителите на Правец.
Днес в нашето нелеко ежедневие търсим опора, упование и надежда в нашето минало. Търсим онзи дух на самоорганизация на българското общество в дни на национално възземане и подем, довел до освобождението на България.
Поклон пред паметта на руските войни, сражавали се за свободата на България!
Поклон пред паметта на нашите свободолюбиви деди, борили се за нашата свобода!
Таня Борисова - директор на
Исторически музей Правец
|
28 Ноември 07, 15:00
 Коментари (8)
|
|
